НЕЯ

Плени ме сила всемогъща, превърна ме във роб.

Открадна царската ми същност, наказа ме до гроб.

Обикнах робската присъда, отказах се от свобода.

Прости ми Господи, прости ми!

Не беше сила всемогъща, а нежен полъх на цветя.

Не бях аз роб, презрян и мръсен, а чиста утринна роса.

Не беше кражба, а подарък, дарен от вечността.

Не беше царска същността ми, но бе по-ценна от сълза.

Не бе присъда, а благодеяние - дори смъртта не беше край, а само ново начинание.

Защо да искам аз да съм свободен, когато пленник съм във тъмнина?

Защо ми е живот безкраен, ако я няма НЕЯ на света?

Защо създаде ме от огън, ако я няма моята вода?

Прости ми Господи, прости ми!

За НЕЯ аз живея и се смея и за НЕЯ искам да умра.

 - Явор Занков Мартинов