Купидон сърцето ми прониза със стрела на любовта.
Вместо покосен да падна на земята аз се влюбих в точната за мен жена.
Тя е всичко онова което някога съм искал,просто ангел със неземна красота.
Тя е умна,тя е любовта,именно за нея аз живея на света.
Една си ми е тя едничка,моето момиче колко е добричка.
Тя с любов ще ме дари,защото аз мъжът съм на нейните мечти.
Сърцето ми за нея то тупти и своята любов на нея подари.
Зная че и нейното тупти за мен,защото лудо влюбена е в мен.
Какво ли мога още да и кажа,освен че трябва моята любов да и докажа?
Какво по ясно от това,стихче да и подаря на любимата жена.
Всеки ден го чува колко я обичам и за нея аз готов съм да умра.
Но сега и казвам,че пред Бога се заричам,цял живот само нея да обичам.
© Борислав Александров Всички права запазени