30.03.2011 г., 23:46 ч.

Незабелязаната дама 

  Поезия
564 0 3

Влизам в училище,

разплакана жена.


Питам:

-Какво ви има?


-Остави ме, животът ми е лъжа!


-Защо?

Пак питам.


-Върви, младеж, няма да ме разбереш.

Отговори тя.


Но пак я питах:

-Защо плачеш в ъгъла така?


-Работя аз от години тук,

а никой не се сети да ми каже „здравей”. Чувствам се като изхвърлен боклук!


Разбрах я.

Просто чистачка беше тя,

никому ненужна, незабелязана

и на хората чужда.

Отвътре се питах

защо ли е така?

Защо никой не забелязал е

тази скромна жена.

После се досетих.

От нея никой изгода няма

и завинаги ще си остане

незабелязаната дама,

тъжаща за поздрав благ

и усмивка да просвети

в нейния черен мрак.

 

© Митко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Писал съм много проза,но не се осмелявам да ги публикувам все още
  • Хареса ми идеята! Защо не се ориентираш към прозата!
  • За жалост често се получава така, тези от които няма изгода остават незабележими. Но не винаги.
    Поздрав за идеята.
Предложения
: ??:??