Незабелязаната дама
Влизам в училище,
разплакана жена.
Питам:
-Какво ви има?
-Остави ме, животът ми е лъжа!
-Защо?
Пак питам.
-Върви, младеж, няма да ме разбереш.
Отговори тя.
Но пак я питах:
-Защо плачеш в ъгъла така?
-Работя аз от години тук,
а никой не се сети да ми каже „здравей”. Чувствам се като изхвърлен боклук!
Разбрах я.
Просто чистачка беше тя,
никому ненужна, незабелязана
и на хората чужда.
Отвътре се питах
защо ли е така?
Защо никой не забелязал е
тази скромна жена.
После се досетих.
От нея никой изгода няма
и завинаги ще си остане
незабелязаната дама,
тъжаща за поздрав благ
и усмивка да просвети
в нейния черен мрак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Митко Всички права запазени
