Незабелязаната дама

MOZZART (Митко)
13 11

Mar 30, 2011, 11:46 PM

Poetry

565 0 3

Влизам в училище,

разплакана жена.

Питам:

-Какво ви има?

-Остави ме, животът ми е лъжа!

-Защо?

Пак питам.

-Върви, младеж, няма да ме разбереш.

Отговори тя.

Но пак я питах:

-Защо плачеш в ъгъла така?

-Работя аз от години тук,

а никой не се сети да ми каже „здравей”. Чувствам се като изхвърлен боклук!

Разбрах я.

Просто чистачка беше тя,

никому ненужна, незабелязана

и на хората чужда.

Отвътре се питах

защо ли е така?

Защо никой не забелязал е

тази скромна жена.

После се досетих.

От нея никой изгода няма

и завинаги ще си остане

незабелязаната дама,

тъжаща за поздрав благ

и усмивка да просвети

в нейния черен мрак.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

MOZZART (Митко)

2011-03-31T21:18:43+03:00

Писал съм много проза,но не се осмелявам да ги публикувам все още
feia (Вилдан Сефер)

2011-03-31T21:08:00+03:00

Хареса ми идеята! Защо не се ориентираш към прозата!
esfir (Есфир Асфар)

2011-03-31T17:24:07+03:00

За жалост често се получава така, тези от които няма изгода остават незабележими. Но не винаги.
Поздрав за идеята.