Mar 30, 2011, 11:46 PM

Незабелязаната дама

  Poetry
809 0 3

Влизам в училище,

разплакана жена.


Питам:

-Какво ви има?


-Остави ме, животът ми е лъжа!


-Защо?

Пак питам.


-Върви, младеж, няма да ме разбереш.

Отговори тя.


Но пак я питах:

-Защо плачеш в ъгъла така?


-Работя аз от години тук,

а никой не се сети да ми каже „здравей”. Чувствам се като изхвърлен боклук!


Разбрах я.

Просто чистачка беше тя,

никому ненужна, незабелязана

и на хората чужда.

Отвътре се питах

защо ли е така?

Защо никой не забелязал е

тази скромна жена.

После се досетих.

От нея никой изгода няма

и завинаги ще си остане

незабелязаната дама,

тъжаща за поздрав благ

и усмивка да просвети

в нейния черен мрак.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Митко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Писал съм много проза,но не се осмелявам да ги публикувам все още
  • Хареса ми идеята! Защо не се ориентираш към прозата!
  • За жалост често се получава така, тези от които няма изгода остават незабележими. Но не винаги.
    Поздрав за идеята.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...