Anita765 (Ани Монева)
297 11768
18.05.2017 г., 17:01 ч.

Незабрава 

  Поезия » Бели стихове
628 4 6

По ръба на душата,

там, където се ражда горчилката

и си тръгва надеждата,

днес е само неверие,

метастази от спомени,

оцелели съмнения.

 

Две сълзи под клепачите

уморени се лутат.

 

А довчера в зелените ириси

на тревите горяха светулки.

Светлинките пулсираха

под воала прозрачен

на луната,

без да знаят, обречени

на угасване и незабрава.

 

Незабравата днес е попила

в етажерките с книги в дома ми.

Не чета, за да пазя

хербарии в тях.

Ала там, в твоя дом, свети смях

на момче и момиче.

 

Ще ми трябва хирург,

за да реже и шие.

Ще си купя най-после и книга,

та от утре да почна роман да чета…

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... красиво, отново... различна си ми, но пък е хубаво!
  • Сполучлив опит! Браво!!
  • Благодаря, че спирате при мен!
    За първи път пиша по този начин... и ми хареса.
  • "По ръба на душата... " слепи мисли препускат
    и търкалят от спомени камъни...
    А вината е книга съхраняваща лудости
    всяка страница пълна със нямане...

    Ах, Ани... Бръкна ми в душата с този стих.
  • Ха...различно е и много ти отива като стил ...
  • Когато превърнем тъгата в изповед, е налице силно внушение за любов и верен белег за поезия... Браво, Ани!
Предложения
: ??:??