17.02.2013 г., 14:03

Незабравено

991 0 9

---


Все не спирам пред теб да повтарям
този звук на сигнала "заето".

Някой ден, на крайградската гара,
може би на хотел в кафенето —
ще преминат за миг пред очите ми
в незабравена филмова лента,
наш′те бягства от благоприличието
в лудостта на любовни моменти.

Всеки спомен за теб ще избие
по дланта като капчици влага.
Неприкритото ми сърцебиене
с бясна скорост до кръв ще ме стяга.
Ще преглътна на сухо въпросите,
неродени — в ума си обратно.

Безполезни слова за какво са ми,
щом ще литна към твойте обятия...

 

 

---

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...