Feb 17, 2013, 2:03 PM

Незабравено

  Poetry » Love
994 0 9

---


Все не спирам пред теб да повтарям
този звук на сигнала "заето".

Някой ден, на крайградската гара,
може би на хотел в кафенето —
ще преминат за миг пред очите ми
в незабравена филмова лента,
наш′те бягства от благоприличието
в лудостта на любовни моменти.

Всеки спомен за теб ще избие
по дланта като капчици влага.
Неприкритото ми сърцебиене
с бясна скорост до кръв ще ме стяга.
Ще преглътна на сухо въпросите,
неродени — в ума си обратно.

Безполезни слова за какво са ми,
щом ще литна към твойте обятия...

 

 

---

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...