12.01.2013 г., 10:44

Незабравим

803 0 0

Отново съм сама, в сълзи обляна,
ти остави в мен една огромна рана,
не спира да боли и не минава,
а споменът за теб завинаги в сърцето ми остава.

Умирам, за да върна дните,
когато всеки можеше да види щастието ми в очите,
причината за всичко беше ти, 
обичах те безкрайно, макар да знаех, че ще ме боли.

И отново мисля си за теб, във всеки миг и час,
и жадувам пак да пламне нещо между нас,
и знай, че винаги оставаш тук,
мястото в сърцето ми не ще заеме друг! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никой Никой Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...