Отново съм сама, в сълзи обляна,
ти остави в мен една огромна рана,
не спира да боли и не минава,
а споменът за теб завинаги в сърцето ми остава.
Умирам, за да върна дните,
когато всеки можеше да види щастието ми в очите,
причината за всичко беше ти,
обичах те безкрайно, макар да знаех, че ще ме боли.
И отново мисля си за теб, във всеки миг и час,
и жадувам пак да пламне нещо между нас,
и знай, че винаги оставаш тук,
мястото в сърцето ми не ще заеме друг!