14.01.2011 г., 21:35

Незабравим момент

662 0 0

И все така далече сме един от друг,

но продължаваме да мислим пак за нас

Продължавам аз да помня този ден на първата целувка в Наполи.
 Небето бе синьо като в роман,

 слънцето кристално като в блян,

 душите ни чисти като детски смях,

 гласовете ясни като горски плач...

 Момент незабравим за нас бе този ден,

 момент на радост - мигове безкрайни!

 Далече си от мен ти в тоз момент,

 но чувствам аз аромата на косите ти омайни!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...