7.12.2005 г., 23:17

Незабравима любов

2.5K 0 6
Какво направи ти със мен,
защо тъй хитро ме изигра,
защо дойде и този ужасен ден,
в който с любовта ми се подигра.

Защо остави ме сама да страдам
и дари ти друга с твоята любов,
сега тъгувам аз и искам да избягам,
за да не чуеш вече моя жален зов.

И защо бях аз толкоз доверчива,
вярвах ти сляпо, бях и глупава дори,
сега отпивам от чашата горчива,
че огънят остана в мене да гори.

Искам вече аз да те забравя,
искам, но уви, не мога аз,
обаче мъката ще мога да сподавя
и никога не ще чуеш моя глас.

Преструвам се на горделива,
на безразлична се преструвам даже
и прикривам зад усмивката щастлива
дълбоката си болка да не ти покажа.

Мислех, че като те видя, няма да ме заболи,
но щом погледнах в хубавите ти очи,
сърцето ми се бавно разтопи
и душата ми отново ти разби.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бръм Бръмм Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Габи, 6 и от мен! Критики винаги ще има, ти върви напред!
  • Е добре може и да съм го чела, но определено не съм искала да крада съзнателно!
  • Точно така...и аз го имам в моя споменик...с сувсем леки разминавания....Ако Рони го има от преди 15 години, ни трябва да си го мислила като си била още зародиш(нищо лично)...определеное изьплагиатствано, но нищо....
  • Вероника, аз всичко си мисля сама и не сам си и помисляла да плагиатствам! Може да ти е познато но определено не е крадено!
  • Браво миличка!!! Наистина е страхотно!!! Продължавай да пишеш!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....