16.05.2019 г., 2:16 ч.

Незабравимите неща. 

  Поезия » Философска
215 7 35

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пак с удоволствие чета твоите стихове - с усмивка, красиви спомени и нови надежди!
  • О,Пепи,сякаш мен имаш впредвид и се радвам ако е така...Да остаряваме,но да запазим и спомените си и оная,много важна "щипка"!...Така ще ни търпят по-лесно....Благодаря,че намина.
  • Правилно си го казала Иржи - човек трябва да изживява и цени моментите... и да им отдаде нужното време. Тогава не е страшно и да остарее. Освен това, такъв човек е интересен и за другите, едва ли ще остане сам, особено ако умее да добавя щипка хумор! Поздрави!
  • Нямаше да ми е хубава вечерта,Гавраиле,ако не бях разбрала мнението ти ....А чувството ти за хумор добре допълва това на стиха ми!Интересното беше,че почти само ти обърна подобаващо внимание на всички незабравими неща,не само нв целувката!...Радвам се и за това,че се възползваш от поуката ми!!И за това,че не ме пропускаш!
  • Иржи,след третата ракия да си призная се сещам само за първата целувка всичко останало ми се губи.А след петата и за нея забравям и се разплаквам от умиление за себе си.А щом ме свестят с чайника студена вода разбирам че за нито един миг не се сещам.
    Усмивка!
    А оръжието на старостта,винаги го използвам за да преживея.
  • Много си топла,Наденце,,явно има повече слънца....Благодаря за хубавите думи!!
    Благодаря,Ели,то при мен нищо ново не се случва,затова ровя спомените....
    Благодаря на всички за "любими"
  • Мъдри думи, Иржи! Направо нещата от живота ни преразказваш! Поздравления!
  • "Правиш се на млада"? Ти си нашето Слънчице Иржи!
  • Благодаря, ти Ирина!
  • Е-ха,а,Хари,ти наистина доста си "мъдрувал"за този коментар!Но да ти кажа право,изпълни ме с гордост,че съм предизвикала такива размисли,струваше си чакането на моята страница!!И си много прав със всичките си въпроси,но едва ли има отговор ,който да е валиден за всички индивиди...Защо-та-та започват от бебешка възраст,когато света е непознат за детето и докрай,когато са се случили много нови неща и завой на старите!Освен тия 4-5 незабравими неща,които съм описала,има още много,за които си спомняме.....после,когато им е минало времето.Затова казвам "изживей мига навреме,за да имаш спомени за после,когато нищо не се случва вече!!!......
  • Поздравления, Ирина! Много, много пъти го прочетох... И все не се решавам да коментирам. Много въпроси раждаш, Ирина! Как може една такава страстна любов да се превърне в равнотечно ежедневие! Дали не е всичко промисъл на Твореца, докато човек е млад да създадава потомство? Дали първата целувка е удавена още с първата ракия? Как може двама млади хора, които са се обичали до полуда, след това да не искат да се видят? Защо старостта е мъдра и спокойна, а не младостта? Защо храната е толкова важна, апартаментите, колите, дрехите, парите? Защо човек се обръща към духовното, чак като започне да остарява? Непукист и злобни хора ли са възрастните? Вдетиняват ли се? Защо стават по - прями! Поздравления, Ирина!
  • Благодаря,Дани,радвам се,че ти е харесал стиха ми!
  • Мила Руми,когато са ми потънали гемиите,ще те моля да ми пишеш коментари,за да ги измъкна....Прави ми впечатление,че от целия стих,само първия куплет се коментира!Много спомени съм събудила за първата целувка!А за сайта...едва ли съм толкова необходима...Май хумористите са най-голямото число вече,но нали за всеки си има място,не е важно ако някой изчезне...особено ако е пренаселено с баби/според някои.../
    Благодаря за вниманието,че никога не ме пропускаш!
  • Поздравления, Иржи!
  • Радвам се,Иване,че стиха ми ти е върнал хубав спомен.А детските са най-хубавите и аз отвреме-навреме се връщам към тях...Преди всичко пиша хумор,по-ми е интересно,а и повече прилича на възрастта ми/ако не си погледнал в страницата ми/!Дори вашите лирични аз коментирам по-умерено...Благодаря ти,че отдели време да прочетеш нещо!
  • Иржи, при теб винаги е вълнуващо, дори преди да прочета текста, още със заглавието знам, че ще намеря нещо за себе си! Сега ти ми припомни неща, за които не бях се сещала, като първата целувка например! Що се отнася до сайта, ти си му крайно необходима, убедена съм в това! Поздравявам те за стихотворението, прекрасно е!
  • Ангелче,много си мила,но всяко нещо с времето,аз споменавам това-онова само за майтап,въпреки,че знае ли човек...Дори малкото лирични стихове са само опити да си докажа на себе си дали мога тоя жанр!Повече ме влече забавлението в тях...Благодаря ти.
  • Май на мен се падна честа да добавя и аз нещо на края. С удоволствие прочетох творбата ти, Ирина! Първата целувка, който е имал щастие да получи, особено в училище, никога не се забравя. Е, аз не бях от тия щастливци. Обичах едно момиче, от класа, но така и нямах смелост да споделя чувствата си. Срещах я в живота виждах как се променя неузнаваемо от момиче на жена, а във външния и вид виждах онова червенобузесто момиче,с лилава жилетка! Така си остана в съзнанието ми и до сега. Написах една поема за него и съдбата подреди нещата така, че две години преди да си замине, да я срещна и да ѝ я дам. А после я поместих в една от книгите. Най-голямо щастие за човек е ако успее, както казва Ангелче, да запази детето в себе си. Тогава винаги ще живее в два свята - света на детските мечти, детската любов и мъдростта, натрупани с годините. Прочетох коментарите на всички. Чудесни са. Надявам се, Ирина, вдъхновението ти, да ни поднесе и други любовни стихове. Моите поздравления!.
  • Детето, което си остава винаги в нас е щуро, само трябва да го отвържем Пусни и твоето на свобода, знаеш ли как ще дивее
    Иржи, невероятна си, истинско удоволствие е всеки твой стих!
  • Вече ми липсваше,Силве....А за мен...каквото било-било,затова чета вас и се правя на млада!Ха-ха...Така,де,радвам ви се,особено на някои....Благодаря,че си тук!
  • Пожелавам ти само хубавото да преживееш, Иржи. И бъди си щура, какво лошо има?
    Прочетох с удоволствие. Коремът пълен с манджа, най-много ми хареса! 🌞
  • Благодаря,това ме задължава да се старая повече.....
  • Ти си съвсем на място тук, Иржи!
  • А аз съм щастлива,че ме приемате като една от вас,Мариана,въпреки,че нямам особено какво да ви кажа,само спомени и то ....допотопни някога,затова повече коментирам,а това вече го мога по-добре!...
  • О, Иржи, наистина ли? Страшно поласкана се чувствам, да знаеш, от този коментар!
  • Пожелавам всички да си пълнят "склад",Веси ,много ще им е полезен някога в бъдещето....Благодаря за пожеланията.понякога доста се нуждая от тях!....
    Благодаря Светличака и Васе,така е -стар човек все ще измъдрува нещо мъдро!Това прави времето,а той само го използва....
    Хареса ми ,Мариана,че си забелязала и романтиката!Тоя похват -"щипката" от какво да е- го прихванах от теб!
    То и при жените,Юри,почти винаги написаното се отнася за лирическия герой,но когато е от първо лице,го считат за автора...И все пак може да се поучи човек....
  • Разбира се,Стойчо,нали все това е комплимента за мен-че съм мъдра!А ми се иска веднъж да кажат,че съм.....щура!Ама кой го знае това?!...Пък и ще бъде смешно...
  • Благодаря,Краси,то има два начина,за да оцеляваш-или да се буташ между младите,или да живееш със спомените....А аз правя и двете,дано не се претоваря много.....ха-ха-хе!
  • С колко мъдрост ни заливаш от твоя “склад” Иржи! Трябва да се поучим от теб. Поздрави!
  • Прекрасни редове, пълни с много реализъм и капка романтика.
  • Поздравления за мъдроста!
  • Отново ни даряваш от житейската си мъдрост! Поздравления!
  • Еха! Мъдри редове.... Иржи, пожелавам ти още много незабравими преживявания, които да складираш в "склада"! Поздрави!
  • Много опит и познания са добивани във времето!
    Браво, Иржи!
  • Ееее, напълни ми душата Иржи! Пак да преживееш "същото" ти пожелавам! Поздрави за истинската поезия!
Предложения