21.02.2008 г., 21:26

Незабравимо беше

833 0 1
Искам всичко да е както преди,
искам да тръгна след онези следи.
И онова очакване несигурно...

Толкова силно желая времето да върна назад,
толкова силно мечтая за онзи свят,
а сякаш всичко беше сън...

Искам гъделичкащата тръпка в корема
спокойствието и мира да отнема.
И онази радост преливаща...

Толкова силно желая времето назад да върна,
Толкова силно мечтая само да те прегърна,
а сякаш е адски сложно и така невъзможно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Копнежен стих, изпълнен с болга...
    Поздрав миличка!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...