21 февр. 2008 г., 21:26

Незабравимо беше

835 0 1
Искам всичко да е както преди,
искам да тръгна след онези следи.
И онова очакване несигурно...

Толкова силно желая времето да върна назад,
толкова силно мечтая за онзи свят,
а сякаш всичко беше сън...

Искам гъделичкащата тръпка в корема
спокойствието и мира да отнема.
И онази радост преливаща...

Толкова силно желая времето назад да върна,
Толкова силно мечтая само да те прегърна,
а сякаш е адски сложно и така невъзможно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Копнежен стих, изпълнен с болга...
    Поздрав миличка!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...