21 февр. 2008 г., 21:26

Незабравимо беше

841 0 1
Искам всичко да е както преди,
искам да тръгна след онези следи.
И онова очакване несигурно...

Толкова силно желая времето да върна назад,
толкова силно мечтая за онзи свят,
а сякаш всичко беше сън...

Искам гъделичкащата тръпка в корема
спокойствието и мира да отнема.
И онази радост преливаща...

Толкова силно желая времето назад да върна,
Толкова силно мечтая само да те прегърна,
а сякаш е адски сложно и така невъзможно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Копнежен стих, изпълнен с болга...
    Поздрав миличка!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...