Feb 21, 2008, 9:26 PM

Незабравимо беше

Poetry » Love

834 0 1

Искам всичко да е както преди,
искам да тръгна след онези следи.
И онова очакване несигурно...

Толкова силно желая времето да върна назад,
толкова силно мечтая за онзи свят,
а сякаш всичко беше сън...

Искам гъделичкащата тръпка в корема
спокойствието и мира да отнема.
И онази радост преливаща...

Толкова силно желая времето назад да върна,
Толкова силно мечтая само да те прегърна,
а сякаш е адски сложно и така невъзможно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

3y3ka (Зузка)

Копнежен стих, изпълнен с болга...
Поздрав миличка!!!

2008-02-22T19:18:46+02:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0