Feb 21, 2008, 9:26 PM

Незабравимо беше

  Poetry » Love
839 0 1
Искам всичко да е както преди,
искам да тръгна след онези следи.
И онова очакване несигурно...

Толкова силно желая времето да върна назад,
толкова силно мечтая за онзи свят,
а сякаш всичко беше сън...

Искам гъделичкащата тръпка в корема
спокойствието и мира да отнема.
И онази радост преливаща...

Толкова силно желая времето назад да върна,
Толкова силно мечтая само да те прегърна,
а сякаш е адски сложно и така невъзможно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Копнежен стих, изпълнен с болга...
    Поздрав миличка!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...