Незабравка
Незабравка...
Защо е тъжна Хера тази вечер?...
Защо е този гняв необясним?...
Защо събира бури отдалече
и яростно ги блъска във Олимп?...
Защо помръкна чудното сияние
край нейната божествена глава
и целият ѝ чар и обаяние –
на прелестна Богиня и Жена?...
... Къде е Зевс гневът ѝ да поеме
и с мъжки ласки да я укроти,
и двамата, в безсмъртното им Време –
Насладата безкрай да приюти...
... Но Гръмовержецът е на Земята
и в ненаситен на страстта си пир
със нимфите лудее из гората
и обладава ги като сатир...
А във една се влюбил неразумно –
в неземната ѝ дива красота –
и всяка сутрин се разделял трудно
на тялото ѝ с тайните места...
Очите ѝ били небесно – сини,
косите ѝ – на шеметни вълни...
Той любил бил и смъртни и богини,
но нямало с кои да я сравни!...
А знаейки сам колко е ужасен
на Хера отмъстителния нрав,
разбирал колко много е опасен
за нимфата безумният ѝ гняв!...
И за това, когато с нежелание,
но ще, не ще поемал към Олимп,
превръщал я на цвете с обаяние,
дори и от небето с цвят по – син...
... След време вече, да не се забравя,
че даже Боговете в този свят
сами от любовта обезумяват:
нарекли „незабравка” този цвят...
* * *
...и днес цъфтят те в горските поляни,
и там с незабравимия си чар,
напомнят ми за чувства изживяни:
в които Бог съм бил...
....За миг макáр!...
18.08.2016.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
