9.12.2015 г., 20:56

Незаключено

584 0 8

Незаключено

 

Отвори ми. Аз съм на прага.

На вратата виси катинар.

Може би с любовта си избягал.

Или моят ключ е остарял?

 

Може би, във бистрото отсреща

със цигара пред чаша перно,

с Любовта преди нашата среща,

си решил да удариш едно?

 

Аз пристигнах по- рано. Отключвам.

Отдалечe знам, ще забележиш.

Ще оставя така- незаключено,

за да можеш по- бързо да влезеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...