9.12.2015 г., 20:56

Незаключено

588 0 8

Незаключено

 

Отвори ми. Аз съм на прага.

На вратата виси катинар.

Може би с любовта си избягал.

Или моят ключ е остарял?

 

Може би, във бистрото отсреща

със цигара пред чаша перно,

с Любовта преди нашата среща,

си решил да удариш едно?

 

Аз пристигнах по- рано. Отключвам.

Отдалечe знам, ще забележиш.

Ще оставя така- незаключено,

за да можеш по- бързо да влезеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...