Незаключено
Отвори ми. Аз съм на прага.
На вратата виси катинар.
Може би с любовта си избягал.
Или моят ключ е остарял?
Може би, във бистрото отсреща
със цигара пред чаша перно,
с Любовта преди нашата среща,
си решил да удариш едно?
Аз пристигнах по- рано. Отключвам.
Отдалечe знам, ще забележиш.
Ще оставя така- незаключено,
за да можеш по- бързо да влезеш.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
