Незаключено
Отвори ми. Аз съм на прага.
На вратата виси катинар.
Може би с любовта си избягал.
Или моят ключ е остарял?
Може би, във бистрото отсреща
със цигара пред чаша перно,
с Любовта преди нашата среща,
си решил да удариш едно?
Аз пристигнах по- рано. Отключвам.
Отдалечe знам, ще забележиш.
Ще оставя така- незаключено,
за да можеш по- бързо да влезеш.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
