Незаменимо
Не бих те дал за нищо.
От коприни разпокъсани
и от сънища предишни,
от праха избърсани,
бих те извадил винаги,
да светиш над Земята
и всяка ласка, за друг взимана,
само за теб бих си я върнал обратно.
Не бих те дал за нищо,
теб, черно разрушение.
В руини мръсни, скришни,
ти пак си ми видение.
Не бих те дал за никой.
Ела си, да изпепеляваш.
Нищо повече от твойте трусове не искам.
На любовта на двама близки приятели.
От коприни разпокъсани
и от сънища предишни,
от праха избърсани,
бих те извадил винаги,
да светиш над Земята
и всяка ласка, за друг взимана,
само за теб бих си я върнал обратно.
Не бих те дал за нищо,
теб, черно разрушение.
В руини мръсни, скришни,
ти пак си ми видение.
Не бих те дал за никой.
Ела си, да изпепеляваш.
Нищо повече от твойте трусове не искам.
Как да те върна пак да ме унищожаваш?
18.01.2009 г.
гр. Пловдив
На любовта на двама близки приятели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
