4.02.2012 г., 21:31

Незарастваща рана

2.6K 1 24

 

Години вече аз не те сънувам.
Любовната ни приказка угасна.
Научих се добре да се преструвам,
но раната в душата не зарасна.

 

Стопиха се полека снеговете.

И болката изглежда поутихна.

Сега съм птица, гоня ветровете,

в душата ми любов не се усмихна,

 

след онзи миг,  във който си отидох,
сърцето ми да бие с плам престана.
Сама направих тежкия си избор –
сега си плащам двойно – и за двама…

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...