22.09.2024 г., 13:47

Независимост!?

766 1 3

Независимост, така нужна си ни ти,

да диша свободно човек е чудесно!

Нека българският дух волно да лети,

но дали това днес е толкова лесно!?

 

Обичат ли те, които днес управляват,

или това нещо просто е невъзможно!?

Дали те българския интерес отстояват -

ето това е питането ми тъй тревожно!?

 

Политиците поклони на чужди правят,

на празника тази дума си спомнят сал!

Във всеки друг ден за нея те забравят,

затуй за теб, Независимост, ми е жал!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никога не е имало независимост и тя по принцип не е възможна. Не разбирам за какво точно страда авторът. Че политиците "правили поклони". Ами че точно този, който е обявил независимостта - Фердинанд - такива поклони е правил... Много по-интересно би било, ако авторът би могъл да формулира този "български интерес", който политиците се предполага да защитават. Що се отнася до свободното дишане, веднага се сещам за „няма такава друга страна в света, в която толкова свободно да диша човек!" И да пази Бог! Даже се чудя как цензорът на откраднатите метафори Станков още не се е появил с огнения си меч!...
  • И аз си мислех днеска, че само на думи имаме независимост Както и само на думи - парламент, съд, прокуратура, полиция и каквото друго се сетиш

    Съжалявам хора като паленка дето застават на пътя на промяната ...щеше да е по-добре с други неща да се гъбарка, но всеки си има глава на раменете дето се вика Паленке, дори и ти не можеш да спреш това дето ще се случи следващите месеци! Промяна ще има и статуквото ще бъде размазано колкото и да не ти се иска! Хората почнаха да се събуждат!
  • Направи си партия и парк "Независимост"

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...