Тя отвори очи,
беше друга жена,
засия от любов озарена.
Като слънце изгря
и прегърна с лъчи
всеки атом на свойта Вселена.
И поплака си пак,
че отново сгреши,
нерешим се оказа проблемът.
Да помогна не мога,
не зная и как…
Тя е влюбена точно във... мене.
© Георги Стоянов Всички права запазени