Ни мойш мъ пузна
Ти гату мъ остави - беф развалина,
една снага наляла,
като каца у мъза.
От сълзи съ беф спихнала,
кат' стафида съ збръчкалъ.
Косите си не нефчесАла,
вече сто лета.
На сърце ми дупка зее,
същинска пещера.
И попа веки мъ избягвъ
кат' чумавъ с митла.
Рекоф си на мени таз зарана:
"Повичи не мой така!
У ръцети шъ съ земъ,
да съ пуправъ на часа!"
Със скътанити пари за черни дни
виднагъ у градъ шъ ида.
С дофтура пластичен да съ видъ,
уговорка дъ направим.
Секи веки имал праву
на свойте 300 грамъ силиконь.
Можи и на джукити да тургнъ,
кат' Анджиту Джоли да съ барнъ.
Чух, чи липосукция ималу,
чеки час да си запишъ.
Толкуз млогу чудесии,
веки у градъ придлагът.
Аз дъ земъ най-дубре
граждънсфу да си извадъ.
Оня, бившиот, кату мъ види,
немъ сам да си пувервъ.
Аз ли съм уная хухавелъ,
дету у силоту съм живелъ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
