Ни(щета)
1.3K
0
0
Съществувание - безлично....
Нищо лично...
Мислех, бях и съществувах.
Сега. Тежко е, критично.
Прегръщах. Вял, но се любувах...
И пак ще се срещнем след десет години,
Но не ще се познаем.
Как да го кажа поетично?
Във всеки момент аз умирах, обичах...
Не?!
Може би; но нали един друг, тъй
се ваем?
Няма да се познаем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лазар Всички права запазени
