Ничие момче
Ничие момче
Ти си връщаш - вече ничие момче -
и ти е студено, и самотно.
Сам - сред толкова момичета на колене,
сам - в самотната си поетична лодка.
Ти се връщаш - недоспал и уморен,
с болка в дланите и във очите.
Светлина откриваш покрай мен,
останала след миг на вричане.
Не се страхуваш от пияната ми лудост,
от грешните ми помисли не бягаш.
Пътеката ми вече е разумна -
да те обичам може. Как да ме забравиш?
Объркано, самотно и завърнало се,
мое - всъщност ничие момче...
Отивай си! И нека да ти бъде тъжно!
Разсмива ме мъжът на колене.
Ти си връщаш - вече ничие момче -
и ти е студено, и самотно.
Сам - сред толкова момичета на колене,
сам - в самотната си поетична лодка.
Ти се връщаш - недоспал и уморен,
с болка в дланите и във очите.
Светлина откриваш покрай мен,
останала след миг на вричане.
Не се страхуваш от пияната ми лудост,
от грешните ми помисли не бягаш.
Пътеката ми вече е разумна -
да те обичам може. Как да ме забравиш?
Объркано, самотно и завърнало се,
мое - всъщност ничие момче...
Отивай си! И нека да ти бъде тъжно!
Разсмива ме мъжът на колене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Гичева Всички права запазени
Много хубав стих !!!
