Ничие момче
Ти си връщаш - вече ничие момче -
и ти е студено, и самотно.
Сам - сред толкова момичета на колене,
сам - в самотната си поетична лодка.
Ти се връщаш - недоспал и уморен,
с болка в дланите и във очите.
Светлина откриваш покрай мен,
останала след миг на вричане.
Не се страхуваш от пияната ми лудост,
от грешните ми помисли не бягаш.
Пътеката ми вече е разумна - ...