Ничия... но не съвсем
Звездите ли... Не ми прилягат.
Свали короната от мен,
че искам друго за награда...
Да видя Дявола - сломен.
Славата... повярвай, стяга
и тя отива си за ден.
Но аз, обикнах се такава.
Ничия... но не съвсем.
Все за някой, нещо знача.
Аз, все за някой съм живот.
И днес отпращам си палача,
при други той да дири брод.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
