19.07.2007 г., 21:55

Ниделандия

690 0 1

Сред звездите ли си вечер, като мен.
Имаш ли си приказна звезда?
А натъжаваш ли се всеки ден
от хората със многото лица.

Омръзна ли ти от перхидролени момичета
и ексхибиционисти на души,
които борейки се да прогледнат в нищото,
цял живот са слепи и сами?

А питаш ли се някога коя е тя,
чието име искаш да узнаеш -
това съм аз - твоята съдба
твоята интрига и награда.

Кажи да... само да и започваме
да градим, не да мечтаем,
аз съм с теб, ти си с мен - май готови сме,
защото имаме каквото желаем.

Ще бъдем диви и винаги двамата.
Ще си отворят очите за нас.
Ще събудим света - само двамата.
Избрани сме с теб - ти и аз.

Повярвай, като нас няма други
така обвързани с душите си.
Какво като сме малко луди?
Не е ли хубаво да сме единствени?

Ела сега, в този миг, в този свят.
Не се страхувай от тях - те са безсилни.
Груби и злобни мълчаливо стоят.
Ела сега и с очи разбери ме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми,браво...само да не е просто реакция от яд,злоба...и не толкова демонстративно... Поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...