Jul 19, 2007, 9:55 PM

Ниделандия

  Poetry
686 0 1

Сред звездите ли си вечер, като мен.
Имаш ли си приказна звезда?
А натъжаваш ли се всеки ден
от хората със многото лица.

Омръзна ли ти от перхидролени момичета
и ексхибиционисти на души,
които борейки се да прогледнат в нищото,
цял живот са слепи и сами?

А питаш ли се някога коя е тя,
чието име искаш да узнаеш -
това съм аз - твоята съдба
твоята интрига и награда.

Кажи да... само да и започваме
да градим, не да мечтаем,
аз съм с теб, ти си с мен - май готови сме,
защото имаме каквото желаем.

Ще бъдем диви и винаги двамата.
Ще си отворят очите за нас.
Ще събудим света - само двамата.
Избрани сме с теб - ти и аз.

Повярвай, като нас няма други
така обвързани с душите си.
Какво като сме малко луди?
Не е ли хубаво да сме единствени?

Ела сега, в този миг, в този свят.
Не се страхувай от тях - те са безсилни.
Груби и злобни мълчаливо стоят.
Ела сега и с очи разбери ме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми,браво...само да не е просто реакция от яд,злоба...и не толкова демонстративно... Поздрав!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...