И когато гледам в огледалото,
опитвайки се да се скрия,
чудя се дали да бягам.
Изоставяйки идеята за "ние",
както може би раздяла със дете -
болезнено! До там болезнено,
защо това не прочетеш
в очите ми?
И въобще четеш ли в тях сега?
Или си мислш всичко си прочел?
А за да ти покажа, че не е така,
ще трябва да избягам.
Не ме гони, ако ще тръгваш пак.
Аз чакам само малък знак,
за да остана.
Но твърде често чувствам се презряна.
Забрави!
Отказвам се да вярвам в собственото си предчувствие,
че даваш друго - не съчувствие.
И времето остава между нас,
докато аз опитвам да извикам,
а казвам само "На добър ти час".
© Мая Всички права запазени