Aug 14, 2007, 11:22 PM

Ние

  Poetry
1K 0 2

И когато гледам в огледалото,
опитвайки се да се скрия,
чудя се дали да бягам.
Изоставяйки идеята за "ние",
както може би раздяла със дете -
болезнено! До там болезнено,
защо това не прочетеш
в очите ми?
И въобще четеш ли в тях сега?
Или си мислш всичко си прочел?
А за да ти покажа, че не е така,
ще трябва да избягам.
Не ме гони, ако ще тръгваш пак.
Аз чакам само малък знак,

за да остана.

Но твърде често чувствам се презряна.

Забрави!

Отказвам се да вярвам в собственото си предчувствие,

че даваш друго - не съчувствие.

И времето остава между нас,

докато аз опитвам да извикам,

а казвам само "На добър ти час".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...