Aug 14, 2007, 11:22 PM

Ние

  Poetry
1K 0 2

И когато гледам в огледалото,
опитвайки се да се скрия,
чудя се дали да бягам.
Изоставяйки идеята за "ние",
както може би раздяла със дете -
болезнено! До там болезнено,
защо това не прочетеш
в очите ми?
И въобще четеш ли в тях сега?
Или си мислш всичко си прочел?
А за да ти покажа, че не е така,
ще трябва да избягам.
Не ме гони, ако ще тръгваш пак.
Аз чакам само малък знак,

за да остана.

Но твърде често чувствам се презряна.

Забрави!

Отказвам се да вярвам в собственото си предчувствие,

че даваш друго - не съчувствие.

И времето остава между нас,

докато аз опитвам да извикам,

а казвам само "На добър ти час".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...