14 ago 2007, 23:22

Ние

  Poesía
1K 0 2

И когато гледам в огледалото,
опитвайки се да се скрия,
чудя се дали да бягам.
Изоставяйки идеята за "ние",
както може би раздяла със дете -
болезнено! До там болезнено,
защо това не прочетеш
в очите ми?
И въобще четеш ли в тях сега?
Или си мислш всичко си прочел?
А за да ти покажа, че не е така,
ще трябва да избягам.
Не ме гони, ако ще тръгваш пак.
Аз чакам само малък знак,

за да остана.

Но твърде често чувствам се презряна.

Забрави!

Отказвам се да вярвам в собственото си предчувствие,

че даваш друго - не съчувствие.

И времето остава между нас,

докато аз опитвам да извикам,

а казвам само "На добър ти час".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...