14 авг. 2007 г., 23:22

Ние

1K 0 2

И когато гледам в огледалото,
опитвайки се да се скрия,
чудя се дали да бягам.
Изоставяйки идеята за "ние",
както може би раздяла със дете -
болезнено! До там болезнено,
защо това не прочетеш
в очите ми?
И въобще четеш ли в тях сега?
Или си мислш всичко си прочел?
А за да ти покажа, че не е така,
ще трябва да избягам.
Не ме гони, ако ще тръгваш пак.
Аз чакам само малък знак,

за да остана.

Но твърде често чувствам се презряна.

Забрави!

Отказвам се да вярвам в собственото си предчувствие,

че даваш друго - не съчувствие.

И времето остава между нас,

докато аз опитвам да извикам,

а казвам само "На добър ти час".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....