Ние бяхме задружни до момента, в който се запознахме
Ние бяхме задружни до момента, в който се запознахме
Нека ви разкажа една истинска история:
Преди 5 години някой създаде чудовище,
Аз дадох сърце, той добави крак, тя - туловище
И цялата поема след това стана на алегория,
Бяхме открили ключа за нашето съкровище.
Не мина много време и всеки стана личност,
Един беше художник, друг беше рицар, трети - поет,
Но за зла беда, или просто нямахме късмет,
Всеки беше уникален и всеки беше различен,
Нямахме и още нямаме общи цели напред.
Знаете за орела, рака и щуката - онази басня,
Един дърпа към парите, втори към жените, трети - у дома
Двама се скараха заради идеи, други заради жена,
За трети класната стая оказа се твърде тясна,
В нея те сякаш попадаха в чужда страна.
И с времето нещата сякаш се уталожиха
Временно времето ни запази новоизградени такива,
Докато един ден не ни почерпиха с чашата горчива,
Да се съберем на една маса сякаш, дяволите ни сложиха,
За да преобърне живота приказката ни красива.
Не, това не е сцена от сатира на един случаен клас,
За едни е ежедневие, за други виц, за трети - живот,
Свободни електрони, номади, автономен народ,
Всички господари, сякаш останали без власт
И на дъската сякаш ние никога не бяхме на ход.
Режисьорите ни един по един си отиваха,
Но актьорите търсеха вина винаги в самите тях,
Сякаш да бъдеш себе си, ще помислите, че е грях,
И ти да играеш сам, силите ти преливаха,
Всички сякаш плачеха, но пиесата си беше за смях.
И когато накрая трябваше да си отидем, разбрахме
И някой предложи да излезем пред всички на бис,
Макар да не беше останал читав "народен артист",
Ние бяхме задружни до момента, в който се запознахме,
"До нови срещи" - макар представлението да свърши за нас....
Нека ви разкажа една истинска история:
Преди 5 години някой създаде чудовище,
Аз дадох сърце, той добави крак, тя - туловище
И цялата поема след това стана на алегория,
Бяхме открили ключа за нашето съкровище.
Не мина много време и всеки стана личност,
Един беше художник, друг беше рицар, трети - поет,
Но за зла беда, или просто нямахме късмет,
Всеки беше уникален и всеки беше различен,
Нямахме и още нямаме общи цели напред.
Знаете за орела, рака и щуката - онази басня,
Един дърпа към парите, втори към жените, трети - у дома
Двама се скараха заради идеи, други заради жена,
За трети класната стая оказа се твърде тясна,
В нея те сякаш попадаха в чужда страна.
И с времето нещата сякаш се уталожиха
Временно времето ни запази новоизградени такива,
Докато един ден не ни почерпиха с чашата горчива,
Да се съберем на една маса сякаш, дяволите ни сложиха,
За да преобърне живота приказката ни красива.
Не, това не е сцена от сатира на един случаен клас,
За едни е ежедневие, за други виц, за трети - живот,
Свободни електрони, номади, автономен народ,
Всички господари, сякаш останали без власт
И на дъската сякаш ние никога не бяхме на ход.
Режисьорите ни един по един си отиваха,
Но актьорите търсеха вина винаги в самите тях,
Сякаш да бъдеш себе си, ще помислите, че е грях,
И ти да играеш сам, силите ти преливаха,
Всички сякаш плачеха, но пиесата си беше за смях.
И когато накрая трябваше да си отидем, разбрахме
И някой предложи да излезем пред всички на бис,
Макар да не беше останал читав "народен артист",
Ние бяхме задружни до момента, в който се запознахме,
"До нови срещи" - макар представлението да свърши за нас....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
