Papalisimo (Давид Иванов)
49 406
17.09.2017 г., 7:15 ч.  

***** 

  Поезия » Любовна
614 2 6

Шумеше спокойно морето –

вълните нежно и бавно

пясъка докосваха!...

Оставяха следи от минали дни!...

Времето тече – нищо

не ще го спре – напред

и все напред!...

Чайки пееха навред –

вълшебно, истинно бе- 

аз бях на тоя бряг с теб! 

И говореше ми ти тихо за 

мечти, любов и надежда! 

И бе живота песен сладка, кога 

за първий път се докоснах

до кожата ти гола и гладка, 

като коприна! Пак там 

на нашия бряг на красотата...

И как да забравя мига кога

душа и тяло си пред мен разкри, 

докато обливаха те морските вълни! 

Ти ме отведе у дома – 

моя покорна, моя съдба! 

Видях те с изгрева морски истинска

и докоснах се до сърце и душа ти! 

И тоя допир бе благодат –

моя мила, мой свят!...

Блестяха лъчите на изгрева

над морето – оцветяваха го 

в златисто...

И с тия първи лъчи ти ме 

благослови и освети –

любехме се голи и млади!...

Море, изгрев и вълни – ти и аз 

бяхме сами – и в очите ти видях

обич женска и покорна да блести!...

© Давид Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??