*****
Шумеше спокойно морето –
вълните нежно и бавно
пясъка докосваха!...
Оставяха следи от минали дни!...
Времето тече – нищо
не ще го спре – напред
и все напред!...
Чайки пееха навред –
вълшебно, истинно бе-
аз бях на тоя бряг с теб!
И говореше ми ти тихо за
мечти, любов и надежда!
И бе живота песен сладка, кога
за първий път се докоснах
до кожата ти гола и гладка,
като коприна! Пак там
на нашия бряг на красотата...
И как да забравя мига кога
душа и тяло си пред мен разкри,
докато обливаха те морските вълни!
Ти ме отведе у дома –
моя покорна, моя съдба!
Видях те с изгрева морски истинска
и докоснах се до сърце и душа ти!
И тоя допир бе благодат –
моя мила, мой свят!...
Блестяха лъчите на изгрева
над морето – оцветяваха го
в златисто...
И с тия първи лъчи ти ме
благослови и освети –
любехме се голи и млади!...
Море, изгрев и вълни – ти и аз
бяхме сами – и в очите ти видях
обич женска и покорна да блести!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Давид Иванов Всички права запазени
