28.05.2017 г., 20:11

Ние, различните

773 2 14

Ние, различните

                                На Теб, на нас

 

Защо ме съдиш, че вълк единак съм,

не понасям посредственост, злоба.

Да, за много хора отровен живак съм,

за глупостта съм страшна прокоба.

Защо не вярваш, че нямам приятел?!

Нима последният теб и мен не предаде?!

В радост и мъка за него бях обаятелен,

но вече сам ще се радва и сам ще си страда…

Защо сред тълпата търсиш ме някак си?

Те ми се смеят, че аз съм много различен,

а аз се присмивам, че всички еднакви са

и не мога за бъда посредствен, логичен.

Защо ме обичаш такъв разпилян,

с мисли, летящи в различни посоки!?

Защо ме обичаш такъв замечтан,

оставям след себе си само рани дълбоки.

Защо? Защото и ти вероятно си същата?!

Живееш в песни, мисли и книги

и търсиш любов, която тихо прегръща?!

Ако дързост ти стига – тези неща намерѝ ги…

 

28.05.2017 г.                                       Велин

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Васе!
    Благодаря ти, Нежност! Ще се постарая да си остана такъв...
  • Бъди себе си винаги и навсякъде Велин! Поздрав!
  • По-добре различен, но никога безразличен към глупоста и злобата! Поздрави!
  • Така е, Лили. Винаги съм казвал, че който има сърце, ще ме усети. За другите - явно не съм направен за тях.
  • Едното не пречи на другото, Вел. И това е човек да е чудак! Да сложи край на бариерите, които пречат на тялото или душата и да приема за вероятни и други възможности, освен тази която излиза на пръв поглед. Да си живак, не пречи на топлото сърце. Но си прав, понякога хората те правят, такъв какъвто те мислят и заслужават, независимо дали си такъв. И за това трябва да си позволим да сме себе си. Хората, които остаlат до нас, във всичко - те са от най - голямо значение.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...