Ние, различните
Ние, различните
На Теб, на нас
Защо ме съдиш, че вълк единак съм,
не понасям посредственост, злоба.
Да, за много хора отровен живак съм,
за глупостта съм страшна прокоба.
Защо не вярваш, че нямам приятел?!
Нима последният теб и мен не предаде?!
В радост и мъка за него бях обаятелен,
но вече сам ще се радва и сам ще си страда…
Защо сред тълпата търсиш ме някак си?
Те ми се смеят, че аз съм много различен,
а аз се присмивам, че всички еднакви са
и не мога за бъда посредствен, логичен.
Защо ме обичаш такъв разпилян,
с мисли, летящи в различни посоки!?
Защо ме обичаш такъв замечтан,
оставям след себе си само рани дълбоки.
Защо? Защото и ти вероятно си същата?!
Живееш в песни, мисли и книги
и търсиш любов, която тихо прегръща?!
Ако дързост ти стига – тези неща намерѝ ги…
28.05.2017 г. Велин
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Велин Todos los derechos reservados
