28 мая 2017 г., 20:11

Ние, различните

778 2 14

Ние, различните

                                На Теб, на нас

 

Защо ме съдиш, че вълк единак съм,

не понасям посредственост, злоба.

Да, за много хора отровен живак съм,

за глупостта съм страшна прокоба.

Защо не вярваш, че нямам приятел?!

Нима последният теб и мен не предаде?!

В радост и мъка за него бях обаятелен,

но вече сам ще се радва и сам ще си страда…

Защо сред тълпата търсиш ме някак си?

Те ми се смеят, че аз съм много различен,

а аз се присмивам, че всички еднакви са

и не мога за бъда посредствен, логичен.

Защо ме обичаш такъв разпилян,

с мисли, летящи в различни посоки!?

Защо ме обичаш такъв замечтан,

оставям след себе си само рани дълбоки.

Защо? Защото и ти вероятно си същата?!

Живееш в песни, мисли и книги

и търсиш любов, която тихо прегръща?!

Ако дързост ти стига – тези неща намерѝ ги…

 

28.05.2017 г.                                       Велин

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Васе!
    Благодаря ти, Нежност! Ще се постарая да си остана такъв...
  • Бъди себе си винаги и навсякъде Велин! Поздрав!
  • По-добре различен, но никога безразличен към глупоста и злобата! Поздрави!
  • Така е, Лили. Винаги съм казвал, че който има сърце, ще ме усети. За другите - явно не съм направен за тях.
  • Едното не пречи на другото, Вел. И това е човек да е чудак! Да сложи край на бариерите, които пречат на тялото или душата и да приема за вероятни и други възможности, освен тази която излиза на пръв поглед. Да си живак, не пречи на топлото сърце. Но си прав, понякога хората те правят, такъв какъвто те мислят и заслужават, независимо дали си такъв. И за това трябва да си позволим да сме себе си. Хората, които остаlат до нас, във всичко - те са от най - голямо значение.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....