Ние с теб
Кишата в главите ни разстила се
сред предела нощен.
Един-единствен вик,
подобно вълчи вой,
оплита ни далеч в не битието.
Лепкаво сред слънцето вали.
Измокри мен, а ти настръхна.
Изморени сме, уви,
пътеките до нас посърнаха.
Тръгни по пътя и назад разгледай,
там, где динозаврите избиха хората.
Сред къщите само дете ще видиш -
сред стаята със своята сетивност.
Погледай отстрани съня му
и заиграй на този негов сън.
И остави кръвта да багри
окъпаните в нищетата своя тез,
които се наричат „хора”.
Те тези няма да ни видят, макар
да са до нас. Те няма да ни видят,
защото с тебе сме невидими за тях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криста Всички права запазени
