27.03.2020 г., 23:19

Ние сме души

1.9K 6 6

                     1

 

Нашият дом е отвъд, в небесата –

там е сценарият наш сътворен.

Тук сме дошли за живот на Земята –

пак ще се върнем в съдбовния ден.

 

Божият дух ни с любов просвещава –

как от руда да добием сребро,

малките грешки Той с благост прощава,

учи на мъдрост: „На злото – с добро“!

 

Пази ни от същества злонамерени,

щом Го помолим – за нас е готов...

дава сигнали – да бъдем уверени,

че сме закриляни с Божа любов!

 

Не е случайно съдбата открила

място в затънтен крайградски квартал,

дето гнездо е любимата свила –

дом и семейство и аз съм създал.

 

                     2

 

Ти си самотна, скръбта те сковава...

Десет години, откакто съм сам,

в труд и неволи животът минава,

щастие търсех и в божия храм.

 

Всички контакти с теб бяха случайни,

нищо не знаех за твоя живот...

Ти си замина, забулена в тайни...

мост не построих, не случих и брод...

 

Все се надявах, когато те срещна,

общ да е пътят, по който вървим,

да ти предложа любов дълговечна –

дом и семейство аз, ти – да градим.

 

Зная, нелеко е всяко решение –

клетва, когато си дала на друг,

считаш го, може би, за прегрешение

към паметта на обичан съпруг.

 

Знаеш ли, в мене живее момчето,

в този мъж тука, пред теб, побелял.

С огъня, който подпали в сърцето...

цял живот, мила, за теб съм копнял!

 

Обич такава не си и сънувала –

имат я само избрани души!

Никоя друга, за обич жадувала –

нея не може да я изкуши!

 

                   3

 

Случи се днес да те видя отново,

детството спомням – години на глад,

колко ли пъти съм губел дар слово,

срещайки тебе по белия свят.

 

Пулсът в гърдите тупти учестено.

Губех над чувствата всякаква власт.

Гледах те, мила, безмълвно, смутено,

както тогава, в училище, в клас!

 

Ах, де да можеха тези години...

пак се върнат, но с днешния ум...

че да прескачам в момински градини,

стари дувари край селския друм!

 

Всичко отдавна е минало вече,

шеста година, откакто си „там“!

Много вода от тогава изтече...

Как да продължа нататък... Не знам!

 

17,15 ч., 27 март 2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От все сърце ви благодаря Ангелче и Цвете за прочувствените коментари! Имам впечатление, че имате изключително чувствителни и нежни души. Бъдете здрави и Бог да ви благослови и дари със щастие.
  • Истинската любов е вечна , а всяка написана дума за нея свещена! Поздравявам те!
  • Информация: Стихотворението е част от поемата "Една любов" –
    посветена на моята тайна юношеска любов, към момичето от първия чин, с хубавото име Христина.
    Мили приятели - Мариана, Пепи, Юри, Дени - благодаря ви за прочувствените коментари. Благодаря и на поставилите в "любими". Бог да ви благослови!
  • Много ми хареса. Поздравявам те, Иван!
  • Красиво, но стиска за гърлото...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...