Mitvans (Иванъ Митовъ)
230 4246
Mar 27, 2020, 11:19 PM

Ние сме души 

  Poetry » Love, Odys and poems
1224 6 6

                     1

 

Нашият дом е отвъд, в небесата –

там е сценарият наш сътворен.

Тук сме дошли за живот на Земята –

пак ще се върнем в съдбовния ден.

 

Божият дух ни с любов просвещава –

как от руда да добием сребро,

малките грешки Той с благост прощава,

учи на мъдрост: „На злото – с добро“!

 

Пази ни от същества злонамерени,

щом Го помолим – за нас е готов...

дава сигнали – да бъдем уверени,

че сме закриляни с Божа любов!

 

Не е случайно съдбата открила

място в затънтен крайградски квартал,

дето гнездо е любимата свила –

дом и семейство и аз съм създал.

 

                     2

 

Ти си самотна, скръбта те сковава...

Десет години, откакто съм сам,

в труд и неволи животът минава,

щастие търсех и в божия храм.

 

Всички контакти с теб бяха случайни,

нищо не знаех за твоя живот...

Ти си замина, забулена в тайни...

мост не построих, не случих и брод...

 

Все се надявах, когато те срещна,

общ да е пътят, по който вървим,

да ти предложа любов дълговечна –

дом и семейство аз, ти – да градим.

 

Зная, нелеко е всяко решение –

клетва, когато си дала на друг,

считаш го, може би, за прегрешение

към паметта на обичан съпруг.

 

Знаеш ли, в мене живее момчето,

в този мъж тука, пред теб, побелял.

С огъня, който подпали в сърцето...

цял живот, мила, за теб съм копнял!

 

Обич такава не си и сънувала –

имат я само избрани души!

Никоя друга, за обич жадувала –

нея не може да я изкуши!

 

                   3

 

Случи се днес да те видя отново,

детството спомням – години на глад,

колко ли пъти съм губел дар слово,

срещайки тебе по белия свят.

 

Пулсът в гърдите тупти учестено.

Губех над чувствата всякаква власт.

Гледах те, мила, безмълвно, смутено,

както тогава, в училище, в клас!

 

Ах, де да можеха тези години...

пак се върнат, но с днешния ум...

че да прескачам в момински градини,

стари дувари край селския друм!

 

Всичко отдавна е минало вече,

шеста година, откакто си „там“!

Много вода от тогава изтече...

Как да продължа нататък... Не знам!

 

17,15 ч., 27 март 2020

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • От все сърце ви благодаря Ангелче и Цвете за прочувствените коментари! Имам впечатление, че имате изключително чувствителни и нежни души. Бъдете здрави и Бог да ви благослови и дари със щастие.
  • Истинската любов е вечна , а всяка написана дума за нея свещена! Поздравявам те!
  • Информация: Стихотворението е част от поемата "Една любов" –
    посветена на моята тайна юношеска любов, към момичето от първия чин, с хубавото име Христина.
    Мили приятели - Мариана, Пепи, Юри, Дени - благодаря ви за прочувствените коментари. Благодаря и на поставилите в "любими". Бог да ви благослови!
  • Много ми хареса. Поздравявам те, Иван!
  • Красиво, но стиска за гърлото...
  • Хубава, но много тъжна е тази изповед Иване. Знам какво ти е.
Random works
: ??:??