14.04.2016 г., 0:56  

Ние! Завинаги!

625 0 2

Ние! Завинаги!

 

Бихме ли могли вече да спрем сърцето си или да му заповядаме?!

Би ли могъл вече гласът ни да заглъхне, а ние да остареем утре?!

Биха ли могли вече косите ни да побелеят, а ние да загубим своето съзнание?!

Възможно ли е вече да сме толкова щастливи, че да забравим за болката, в която живеехме?!

 

Да докоснем сутрешния изгрев, прегърнати и закриляни от любовта ни-

”Никога не бих живяла без топлината и светлината, с които ме даряваш”..

Да докоснем вечерния залез, целувани и любени от съществото ни-

"Никога не бих живял без хармонията и красотата с които ме окриляваш”...

 

Никога, никога няма да спрем да се обичаме,

Ще трябва да се научим, с това да живеем!

Прошепваме си: Да се оставим, силно да се прегръщаме,

за да разбираме постепенно, любими - как това ще преживеем?!

 

Поглеждайки се в очите, опознаваме себе си,

Чувайки гласа ни, чуваме и сърцето си,

Чувстваме - ”Ти си смисъла и посоката на моето съществуване!

Повече от изящността на вечното синьото море и безкрая на седмото небе...

 

Безусловно копнея да усещам ритъма и музикалността на твоя дъх - до края на живота си!”

И дори пътят ни да не е лесен или пък светът ни да не е розов, знам - ще бъде осеян с ухайни рози...!

Ти също ми отвърна: Копнея да усещам мира и хармонията на твоето аз - след края на живота си!”

И ти и аз знаем, че щастливият ни безкрай е предопределен, защото любовта ни е завинаги...!

 

...защото в нас винаги е ново начало...

щастливо и на небето и на земята...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....