Ний нямаме си гари и перони
със влакове, които си отиват,
не махаме отчаяно за сбогом,
не тичаме след влака мълчаливи.
Не чакаме на автобуси прашни,
загледани напред в небитието
и през сълзи не шепнем с теб изплашено,
че ще видим, някога, дали пък?
Не се изпращаме на шумни аерогари,
лица допрели до прозорци чакащи,
не махаме за сбогом отмалели,
не си отиваме превити, плачещи. ...