Ний нямаме си...
Ний нямаме си гари и перони
със влакове, които си отиват,
не махаме отчаяно за сбогом,
не тичаме след влака мълчаливи.
Не чакаме на автобуси прашни,
загледани напред в небитието
и през сълзи не шепнем с теб изплашено,
че ще видим, някога, дали пък?
Не се изпращаме на шумни аерогари,
лица допрели до прозорци чакащи,
не махаме за сбогом отмалели,
не си отиваме превити, плачещи.
Изпращаме се със очи, в които
блестят сълзи , сълзи на радост,
с лица сиящи, открити
и със сърца щастливи, млади.
Изпращаме се винаги с усмивка,
защото знаем - ще се видим скоро,
додето все тъй силно ме обичаш,
ще те обичам и ще чакам с обич.
© Генка All rights reserved.
