Никога...
Никога... .
Знам, ’не казвай никога - никога’,
ала се отнася - за живите...
Само от снимки ще се усмихва,
не ще ни разказва - за дедите,
за палавите си детинщини -
мъжът ми вече - никога, уви...
Няма да чуе първи, никога -
тъй неопитните ми стихове,
ни аз - шегите му иронични -
разсмиващи ме, толкоз искрено...
И в спор, май - все за политиката,
не ще избухнем двама - никога...
Най-верния мой другар във всичко,
с много любов, прегръщал ме силно -
на сън желая, Боже - да го видя,
огромна благодарност, приеми!
Всеки, нали, получава - щом иска... . . . ДораГеорг
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Пежгорска Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
