Nov 18, 2025, 5:54 AM

Никога...

  Poetry
156 3 11

Никога... .

Знам, ’не казвай никога - никога’,

ала се отнася - за живите...

Само от снимки ще се усмихва,

не ще ни разказва - за дедите,

за палавите си детинщини -

мъжът ми вече - никога, уви...

Няма да чуе първи, никога -

тъй неопитните ми стихове,

ни аз - шегите му иронични -

разсмиващи ме, толкоз искрено...

И в спор, май - все за политиката,

не ще избухнем двама - никога...

Най-верния мой другар във всичко,

с много любов, прегръщал ме силно -

на сън желая, Боже - да го видя,

огромна благодарност, приеми!

Всеки, нали, получава - щом иска... . . . ДораГеорг

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Пежгорска All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....