О, никога аз няма да остана сам,
на скуката във празното пространство,
защото микрокосмоса ми е голям,
а той е моето стопанство.
И никога аз няма да се чувствам сам,
дори на най-далечната планета,
защото всичките светци на моя храм
са по-немирни от момчета.
Защото моите Галактики са без предел,
оплетените орбити неизброими,
защото ято от немирни птици съм провел
по пътищата необходими!
16.04.1975 г. София
© Христо Славов Всички права запазени