12.11.2013 г., 18:28

Никога аз няма да остана сам

525 0 0

Никога аз няма да остана сам

О, никога аз няма да остана сам,
на скуката във празното пространство,
защото микрокосмоса  ми е голям,
а той е моето стопанство.

И никога аз няма да се чувствам сам,
дори на най-далечната планета,
защото всичките светци на моя храм
са по-немирни от момчета.

Защото моите Галактики са без предел,
оплетените орбити неизброими,
защото ято от немирни птици съм провел
по пътищата необходими!


  16.04.1975 г. София







Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...