Nov 12, 2013, 6:28 PM

Никога аз няма да остана сам 

  Poetry » Phylosophy
393 0 0

Никога аз няма да остана сам

О, никога аз няма да остана сам,
на скуката във празното пространство,
защото микрокосмоса  ми е голям,
а той е моето стопанство.

И никога аз няма да се чувствам сам,
дори на най-далечната планета,
защото всичките светци на моя храм
са по-немирни от момчета.

Защото моите Галактики са без предел,
оплетените орбити неизброими,
защото ято от немирни птици съм провел
по пътищата необходими!


  16.04.1975 г. София







© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??