20.12.2008 г., 15:33

Никога не казвай "НИКОГА"

1.2K 0 5
Дори да си изгубил всякаква надежда,
дори да няма и лъч светлина.
Вдигни глава и продължи нататък,
защото животът е една борба.

Живей с любов в сърцето,

с хармония да бъде пълна твоята душа.

Обичай всекиго и всеки,

името ти да се сочи с доброта.

На всяко зло с добро отвръщай,

посрещай с усмивка всяка лошота.

Ръка подай на някой в нужда,

на приятел помогни в беда.

На мъката и самотата не подражавай,

душата си не поддавай на греха.

Щом в някой видиш ти надежда,

не обръщай с безразличие глава.

Бъди в живота му подкрепа,

подкрепи го с нежни слова.

Щом изпаднал си в мъка, самота,

загледай се дълбоко в сърцето и ще видиш безгранична човешка доброта.

Ще осъзнаеш, че животът има смисъл

и сбъдва се и най-малката мечта.
 Живееш с надежда, пазиш в тебе любовта.
Обичаш светлина раздаваш палиш огън и от най-малката искра.
Живееш стойностно,не се предаваш

и НИКОГА НЕ КАЗВАШ "НИКОГА".


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Керанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекраснооооооооо!!!
  • Всичко, което си казал, е така!
  • Хареса ми, изпълнено със свежест и надежда!Поздрави
  • Има добро начало, което ми харесва, но наистина долу посочените редове трябва да се поредактират малко и си мисля, че оправиш ли ги, произведението наистина ще стане по-звучно и силно!
    Поздравления за идеята!
  • "Щом изпаднал си в мъка, самота,
    погледни нагоре към небето,
    виж звездите,
    чуй шепота на морето,
    загледай се дълбоко в сърцето
    и ще разбереш, че животът има смисъл.
    Живееш с надежда, пазиш в тебе любовта.
    С живота си се разпореждаш
    и НИКОГА НЕ КАЗВАШ "НИКОГА"."

    Тези редове стоят като кръпка към мелодиката на предишните. Които, от друга страна, ми звучат ужасно познато...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...