Появи се в живота ми изведнъж и без свян

и като цвете разтвори цветовете си за живот.

И остави в сърцето ми чувство, което не вехне,

и пусна корените си в него, здрави като дърво.

А душата ми преди това беше наполовина,

сякаш пронизана с меч не знаеше да обича. 
Но ти нарисува ми вятъра на всички чувства 

и запали в огън цялото ми съществуване.

Преди теб не съм обичала, и любовта не чаках,

не вярвах че всичко означава тя и че толкова дава.

Но никога не казвай никога, тя идва без да протака,

и магия сътворява, две души в едно цяло слива.

И превърна се в дъждът проплакал в тъжни дни,

в свежата роса замлъкнала света на сутринта.

И изпи отровата в тъгата ми сякаш че е вода…

И по някакъв начин винаги сме търсили входа…

винаги сме търсили път, и лек за половин сърце…

И сега когато вече сме едно, сърцето ни е цяло…