Никога не казвай никога…
Появи се в живота ми изведнъж и без свян
и като цвете разтвори цветовете си за живот.
И остави в сърцето ми чувство, което не вехне,
и пусна корените си в него, здрави като дърво.
А душата ми преди това беше наполовина,
сякаш пронизана с меч не знаеше да обича.
Но ти нарисува ми вятъра на всички чувства
и запали в огън цялото ми съществуване.
Преди теб не съм обичала, и любовта не чаках,
не вярвах че всичко означава тя и че толкова дава.
Но никога не казвай никога, тя идва без да протака,
и магия сътворява, две души в едно цяло слива.
И превърна се в дъждът проплакал в тъжни дни,
в свежата роса замлъкнала света на сутринта.
И изпи отровата в тъгата ми сякаш че е вода…
И по някакъв начин винаги сме търсили входа…
винаги сме търсили път, и лек за половин сърце…
И сега когато вече сме едно, сърцето ни е цяло…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
